Лидерът задава въпроси

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

От мениджърите и лидерите се очаква не да задават въпроси, а да знаят отговорите – затова са началници и водачи, затова и другите са склонни да ги следват. Задаването на въпроси, особено в нашата трудова култура, най-често се възприема като незнание, необразованост, липса на информация и некомпетентност.

От друга страна, докато тече прословутият 30-дневен период на навлизането ви в съответната мениджърска роля, с малко повече йезуитска промисъл и съобразителност можете да се възползвате от правото си да зададете много въпроси. Въпроси, които в последствие ще ви помогнат да знаете и направите това, което е най-важно, за да бъдете вие и организацията успешни. Или няма да ви помогнат, защото с въпросите никога не се знае.

Когато описват един лидер, обикновено го представят като човек с визия и идеи, харизматичен и обаятелен, водещ и вдъхновяващ. Няма много лидерско излъчване в това да задавате въпроси и да слушате внимателно. И все пак… Лидерът създава визия, а визията се провокира с въпроси.

Основната идея на това, като мениджъри да задавате много въпроси, далеч не е в събирането на необходимата информация, която ще ви помогне да вземете правилното решение. Ако ви помогне – добре, но основната идея е друга. Питайки, вие ще привлечете към участие много хора. Една част от тях ще се почувстват значими – шефът се допита до мен. Друга част ще се проявят като знаещи и компетентни – шефът знае, че аз знам. Трети ще са доволни от това, че уважавате миналото, опита и традициите в тяхната организация. Изобщо, хора разни, но повечето ще са доволни, ако им задавате въпроси.

Има и друга гледна точка – въпросите са форма на агресия, на заплаха. Служителите ви добре знаят, че всичко което кажат може и ще бъде използвано срещу тях при необходимост. Това че сте техен мениджър, все още не ви прави от един отбор. Затова не очаквайте от тях веднага и с готовност да ви разкрият всичко. Започнете с безопасни и неангажиращи въпроси. От поведението им, от готовността им да отговарят на въпросите, от тона и по информацията, която са готови да споделят можете да разберете много повече, отколкото от конкретните неща, които ви казват. Едва след като сте създали необходимото начално доверие, или поне разговорът е потръгнал, можете да преминете и към съществените въпроси, чиито отговори наистина ви интересуват.

Задаването на въпроси изисква смелост. А смелостта е присъща на лидера. Да зададеш въпрос чийто отговор не ти е известен и може да не ти хареса. Да насочиш хората към нещо ново и непознато, а следователно рисковано. Най-страшното – да признаеш, че и ти самият не знаеш отговора.

Може би е най-добре първо да започнете с въпроси към самите себе си:

Как ще обясня новото си поведение на екипа?
Как ще използвам отговорите, които ще получа?
Какво да направя с отговорите, които не ми се иска да чуя?
Как да започна да задавам повече въпроси?

Тези и следващите въпроси не са нито единствени, нито достатъчни. Не можете да ходите със списък, да задавате въпроси наляво и надясно, и да ги отмятате в списъка. Ясно е, че не това е идеята. Важното е да питате. Да покажете на хората, че цените тяхното мнение, опит и знания. Да ги привлечете към съдействие. Да покажете, че и вие не знаете всичко, но имате желание да се научите. Можете да смените въпросите с други, или да ги използвате само като ориентир.

Преди да започнете да задавате въпроси, трябва да сте наясно КАКВО искате да попитате и КАК искате да попитате.

А, подсказвате и въпроса КОГО. Ами на практика всеки. На лидерите им е известно, че не знаят всичко и си търсят съветници. Ефективните лидери знаят, че и съветниците не знаят всичко – те питат всички. Вероятно следващите въпроси ще ви подскажат някои идеи:

Коя част от организацията/екипа ме познава най-добре?
Коя част от организацията/екипа ме познава най-малко?
За коя част от организацията/екипа знам най-малко?
Коя част от организацията/екипа е най-важна за успеха?

Добре, началото е поставено. Подготвили сте си няколко въпроса и имате идея от къде да започнете. Задавате първия от тях. Сега идва най-важното – слушайте. Няколко прости практични идеи, които може да са ви от полза:

Задавайте само по един прост въпрос. Повечето хора сме нетърпеливи и рядко задаваме само един прост въпрос. Ключовата думичка е „прост” – лесен за разбиране, но не с подсказан отговор. На първо място е важно този, когото питаме, да разбере въпроса, нали така?

Търпеливо изчаквайте отговора. Не всички мислят с вашето темпо или са настроени на вашата вълна. Припомням, че въпросите са форма на агресия и на болшинството хора им е необходимо време – за настройка, да помислят, да формулират отговора и т.н.

Слушайте внимателно. В крайна сметка, нали затова е зададен въпроса – заради отговора. Проследете реакцията на отговарящия, езикът на тялото му ще подаде още много сигнали, които ще допълнят отговора.

Задайте уточняващ въпрос, ако е необходимо. Внимание, уточняващият въпрос цели пояснение или получаване на още информация, а не оспорване на чуждата позиция! Не поставяйте под съмнение компетентността или честността на човека, с когото разговаряте. Особено, ако наистина искате да разберете неговата гледна точка, а не просто да намерите потвърждение на вашата. Използвайте „Защо мислиш така? - разкажи ми повече, вместо „Сигурен ли си в това?“ – имаш някаква грешка.

Пазете се от „социално желателни отговори”. Вие сте шеф, а този когото питате е ваш подчинен. При това, вероятно, не ви познава добре. Естествената му реакция е да ви отговори по начин, който според него е най-близо до „правилният, според очакването на шефа“. За да избегнете това, има и още един важен момент – не задавайте социално-желателни въпроси. Как, например, очаквате да ви отговорят на въпроса: „Вярвате ли в силата на добрия екип?” Идиотски въпрос, нали? Точно такъв отговор и ще получите.

Благодарете. Независимо дали отговорът ви е харесал и дали ви е от полза. Направете го искрено.

Следват въпроси „на килограм”. Изберете си някои от тях. Измислете си нови. Няма значение, важното е да започнете да питате. След това ще налучкате верния ритъм. Или няма, но тогава ще ви е все едно – вече няма да сте мениджъри.

Въпроси, които лидерът трябва да зададе сам на себе си: