Мениджмънт по Свински

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

Смело. Откровено. Свежо. Авторът определено може да бъде наречен първият честен човек сред бизнес-консултантите. (Forbes)
Тази книга, по силата на своето въздействие, може да бъде сравнена с най-оргиналните и провокативни произведения на Фридрих Ницше. (The New York Times)

Някои наричат автора шарлатанин, безжалостно изкривяващ съвременните постулати в мениджмънта. За други той дава първия правдив портрет на съвременния успешен мениджър, без излишни реверанси към хуманизма. Факт е, че книгата му "Ефективният мениджър" незабавно става бестселър. Авторът е доктор по икономика и бизнес-консултант, американец от руски произход – Герасим Свински.

Оставяме на Вас да прецените къде е истината. Ние сме се ограничили с лекият каламбур в заглавието.

Шест признака, по които се разпознава добрият мениджър.

1. Добрият мениджър не оставя никакво съмнение в това, кой управлява!

Не е необходимо да се питат служителите за каквото и да било. Мениджърът е боксьор – нанася и понася удари. Служителите по-скоро са участници в балет – само извършват определени движения, но не нанасят и не понасят удари. Мястото на балерините не е на ринга – БАМ! – и са в хоризонтално положение. Не е необходимо професионалните мениджъри да харчат време и усилия за излишни дискусии с подчинените, а следователно по-малко компетентни и способни служители. Йерархията е основен принцип в природата, обществата, а следователно и в мениджмънта. Нужно е веднъж завинаги мениджърите да приемат, че са хора от по-висок ранг и да престанат с глупостите от рода на консултации и дискусии с екипа.

Исторически погледнато, силните нации винаги са имали ЕДИН силен ръководител – диктатор, тиранин, монарх – все едно. Важи принципа: “Страхуват се, значи те уважават!” Боговете и тоталитарните лидери се отличават по едно – те са недостижими и са някъде далече, но другите се страхуват от тях. Постъпките им са неразбираеми за простосмъртните. Ако позволявате на подчинените да ви досаждат ежедневно, а още по-лошо – да ви дават акъл, какъв лидер сте? Добрият мениджър не обсъжда идеи - той издава заповеди. При това внезапно. Най-често чрез подставени лица (посредници), а не пряко. Най-добре в писмен вид!

Харизматичният лидер не благодари на сътрудниците си за добре свършена работа. Но ако нещо е объркано, тогава следват “гръм и мълнии”. За по-голямо въздействие можете да репетирате и предварително да подберете по-силни изрази в своя речник. Говорете рязко, сърдито и силно. Не оставяйте възможност за отговор – появявате се, разгромявате, изчезвате. Колкото повече хора ви чуват, толкова по-добре. Не се притеснявайте, дори ако наблизо има клиенти. Нека да ви чуят и те и да знаят, че при вас се работи с твърда ръка. В 99% от случаите това ще им хареса.

2. Добрият мениджър винаги предлага най-добрите решения.

Този принцип произтича от предходния и на практика не се нуждае от доказателство. Но за правилното му прилагане са необходими известни усилия. Всеки опит за дискусия, а още повече за поставяне под съмнение правилността на решението на мениджъра трябва да се разглежда само и единствено като САБОТАЖ.

Истината никога не се ражда в спора. Там само се губи време и се говорят глупости. Ако някой знаеше повече от Вас, той щеше да е мениджър, не Вие. Дискусиите са удобен начин да се оспорва от безопасно разстояние авторитета на лидера. Вашият авторитет! Ако някой иска да е лидер, нека директно да го заяви. Край на общите дискусии. Всеки въпрос се решава еднолично или в тесен кръг лоялни на Вас мениджъри. Ако се налага общо съвещание, проведете го в неудобно за “опозиционерите” време и място. Информирайте ги в последния възможен момент. Поканете повече доверени хора и предварително ги подгответе за посоката на изказванията им.

3. Добрият мениджър не може да бъде изваден от равновесие!

Страхът и паниката са за другите. Добрият мениджър най-добре знае какво се случва и дори какво ще се случи в сферата на неговия бизнес. И в това не може да има съмнение. Ако неговата поредна идея се е провалила – така е трябвало да стане. Това е само част от общия космически замисъл, от който подчинените понятие си нямат.

Как се прави това на практика? Делегирайте на най-некадърните сътрудници най-обременителната и трудна част от общата работа (задача). Функцията на мениджъра е в това да поставя ЦЕЛИ. В западната литература това се нарича MBO (Management by Objectives). Колкото по-широко и неясно е формулирана целта, а от там и задачата, толкова по-добре. Именно това дава възможност за инициатива на служителите, борба (вкл. между тях самите) за постигане на общата цел и укрепване на корпоративния дух.

В компаниите с правилна корпоративна култура мениджърът никога не описва словесно целта! Подчинените сами се досещат какво и как трябва да направят. Възникналите проблеми те решават самостоятелно, с наличните им средства. Ако се съмняват в постижимостта на дадена цел - обяснете им, че това е тяхна лична заблуда, поради липса на компетентност и най-вече на увереност в собствените сили и способностите на колектива.

Всеки може да наложи нов продукт на пазара с бюджет от 2 000 000 евро. Нека маркетинговия мениджър направи това с 5 000 евро. Годишен бюджет. Отпуснат му под формата на работна заплата!

4. Мениджър няма приятели сред сътрудниците. И знае защо.

Живеем в информационно общество. Факт. Информацията е стока. Факт. Познанието е сила. Факт. Какво правят служителите по всяко време? Кой ги контролира?

Камери за постоянно наблюдение на всички възможни места. Ограничени права за достъп до всяко помещение, зала, коридор, тоалетна. Премахване на всички записващи устройства от РС-тата, няма вече свободен интернет, подслушване на телефонните разговори и редовен скрининг на електронната поща. Последната и без това е възможно да се използва само през един единствен компютър. Нищо, че това създава неудобства и опашки. В конкуренцията е истината! Нека се борят за достъп до мрежата – това замества Тим билдинга.

Не ви трябва собствена служба за безопасност. Девет от десет души са склонни доброволно да доносничат. Особено срещу скромни привилегии и бонуси.

Колективът трябва постоянно да е във форма. За целта поставяйте една и съща задача едновременно на няколко служители. Нека се състезават – един печели, а другите губят. Накажете ги. Дайте равни пълномощия на няколко мениджъри. Единоначалието е хубаво нещо, но то важи само за Вас, не за другите. Правете анонимни анкети. Често.

5. Добрият мениджър е единственият човек в организацията, който точно знае как работи тя.

Добрият мениджър контролира информацията. В организацията не трябва да има дори и двама души, получили от него една и съща информация. И нито един, който да знае всичко. Във всеки бизнес процес трябва да има елемент Х - тайна бизнес формула, известна само на Ефективния мениджър, без която нещата нямат смисъл. Оперативният мениджмънт трябва да се разбие на елементарни операции. Делегирайте ги на другите. Запазете за себе си определянето и разпределянето на бюджетите. Внезапно преразпределяйте пълномощия. Променяйте сроковете. Размествайте подчинените. Ключовите сътрудници, през които преминава голям обем информация, периодично трябва да се уволняват. Нека никой не знае цялата картина – така не може да ви конкурира, а и не може да издаде нищо на конкурентите. Честата ротация показва, че вие сте открити към новото и давате на всички равен шанс. Готови сте да експериментирате и подкрепяте идеята за социалната мобилност и културното многообразие в колектива. (Това последното си го препишете и го научете наизуст!)

6. Мениджърът печели повече от другите.

Ясно е, защо е така. Вижте точки 1, 2 и 5. Основният смисъл на икономическата дейност е в преразпределението на материалните блага. Пише го в учебниците по Икономикс. Повишението на заплатите носи само краткосрочен неикономически ефект, като незначително и за кратко повишава лоялността на сътрудниците, а в дългосрочен период е източник само и единствено на разходи. Още Питър Дракър е писал: “Икономическите стимули с течение на времето от поощрения се превръщат в права.” А на Дракър може да се вярва. Затова използвайте по-ефективни средства.

Ето какви:

Наемете млад и енергичен HR специалист, който ще обясни на екипа, че съгласно Пирамидата на Маслоу, те трябва да се ръководят от по-високи потребности, а не от простата и обикновена материална изгода. Например: чувство за социална съпричастност към общото дело, личностно (и да не забравяме емоционално) развитие, ценност за групата, уважение и пр. Последните спонтанно възникват при съвместната употреба в трудовия колектив на алкохолни напитки, със и без специален повод.

Въведете всякакви значки, шапки и потници, които обозначават временни успехи и/или принадлежност към определен “тим”. Освен че са евтини, създават и правдоподобен идиотски вид. Работят.

Социален пакет? Неправилните разходи трябва да се избягват. А това са точно неправилни разходи. Справка: правилните разходи водят до печалба. Разходите за храна, медицинско обслужване, служебен телефон и пр. трябва да се избягват винаги. В краен случай може да ги разделите по равно между компанията и сътрудниците. Например: 30% от компанията и 70% от сътрудниците.

И най-главното! Не вярвайте на разни агенции по подбор на персонала, които ви плашат с недостиг на добри специалисти на пазара. Ефективният мениджър трябва да помни, че неговата главна задача е да произведе стока с максимална пазарна стойност при минимални разходи! (И това наистина го има във всички учебници по бизнес и финанси!)

Персоналът е неизчерпаем и възобновяем ресурс. А вие сте монополен купувач на този ресурс. Млади и амбициозни сътрудници винаги ще се конкурират да работят за вашата компания, независимо от финансовите условия. А като тяхна смяна ще дойдат още по-млади и по-амбициозни.

Разбира се, този принцип не се прилага спрямо Ефективният мениджър. Той работи само за пари. За МНОГО пари.

Внимание! Герасим Свински предупреждава: Всички гореописани принципи трябва да се прилагат само от ЕФЕКТИВНИ мениджъри. Тяхното неумело и неправилно прилагане от други лица може да бъде опасно за бизнеса.